Ако обичате необикновените скъпоценни камъни, значи кехлибарът ще Ви пасне отлично. Той притежава естествена красота и е представен в множество форми и цветове за всеки вкус.
Какво представлява?
Кехлибарът е дървесна смола, която се вкаменява в течение на десетки милиони години в земята под въздействие на температурата и налягането. Обикновено той се открива сред други камъни, които морето изхвърля на сушата. Този камък се явява много мек материал. Още от древността той активно се е използвал за украшения, а също така в медицината и парфюмерията.
Типове
Основната част от кехлибара се добива в Балтийския регион и Доминиканската република. Има залежи и на други места, но те не са толкова мащабни. В зависимост от мястото на добиване кехлибарът се класифицира в две групи:
1. Балтийски
Този кехлибар е на повече от 40 милиона години и е най-ценният. Има жълти оттенъци, основно тъмни тонове. Може да бъде както прозрачен, така и непрозрачен. Сред непрозрачните камъни се срещат и такива с бял цвят.
2. Доминикански
Кехлибарът, добит в Доминиканската република е на 25-40 милиона години. Той много често съдържа в себе си насекоми или растения, които са попаднали случайно и са се вкаменили заедно със смолата. Камъкът също е с жълт цвят в различни тонове. Много рядко се срещат сини и зелени варианти на разцветка.
Как се оценяват кехлибарените скъпоценности?
Ценността на кехлибара се определя главно от неговия цвят и чистота.
Цвят.
Най-ценен е ярко-жълтият цвят със средни тонове, но са ценени и червените камъни. За кехлибара главното е цветът да е наситен и достатъчно интензивен.
Чистота
Прозрачният кехлибар се цени повече, отколкото мътните или непрозрачни камъни. Доминиканският има по-прозрачна чистота, в сравнение с балтийските екземпляри. Растенията и насекомите не развалят чистотата, а напротив добавят ценност на камъка.
Обработка на кехлибара.
Сред най-популярните начини за обработка на кехлибара за подобряване на неговите качества се използват:
Висока температура.
Кехлибарът може да се нагрее в масло, за да се подобрят цветът и чистотата му. Най-често по такъв начин се обработва балтийският, който има по-мътни участъци. Червеният и зеленият кехлибар почти винаги се нагряват, за да се постигне наситеност на цвета.
Запълване.
Някои камъни имат пукнатини и други дефекти, които се маскират с помощта на запълване със смола.
Покритие.
Понякога кехлибарът се покрива с различни вещества, за да се подобри цветът му. Ефектът от такава процедура не е толкова дълготраен, както при термичната обработка.
Топене.
Този метод се прилага, за да се подобри формата на камъка. Когато той се разтопи, придобива по-привлекателен вид. Получените изделия се наричат „разтопен кехлибар“ и са по-евтини от останалите.
Какво означава фалшив кехлибар?
Фалшификатите обикновено се изготвят от копал, други смоли, пластмаса, и даже стъкло. Не винаги може лесно да се отличи имитацията от истинския кехлибар. Един от най-добрите начини е той да бъде докоснат с гореща игла. Истинският камък трябва да излъчва сладък боров аромат. Копалът също е дървесна смола, на много по-млада. На външен вид много прилича на кехлибар, но е много по-мека и може да се надраска само от нокът. Най-точният и безопасен начин да се провери дали камъкът е истински е използването на научен подход, например, IR-спектроскопия или спектрометрия.
Основа за кехлибарените изделия.
За основа е подходящо сребро, бяло и жълто злато. Кехлибарът обикновено се използва за медальони, гривни и пръстени. Жълтото злато е подходящо за всякакъв цвят камъни, като особено красиво изглежда с цвят на лимон, ирис, коняк или кафяви оттенъци.
С какво си подхождат кехлибарените скъпоценности?
Камъните с топли цветове изглеждат добре с есенни или пастелни оттенъци: каки, бежово и кафяво. В зависимост от основата си, кехлибарените украшения отлично подхождат на всекидневното облекло. Ако Ви харесва бохемският стил, този камък би бил прекрасно допълнение към общия образ. Неговата интересна разцветка е подходяща за изящни и модни стилове облекло, особено когато бижутата са цял комплект.
Оставете коментар