В първата част (ТУК) разгледахме значението на украшенията като цяло, за стремежите, за очакванията. Тук ще се спрем по подробно на символиката на пръстена.

Украсяване на пръстите на ръцете

Всеки пръст има собствено изразяващо значение. Затова това на кой пръст е поставен пръстенът променя и насоката на сигнала.

Безименният пръст се намира с пасивно безразличие между по-дългия суверенен среден пръст и готовото за „кривване“ (увлечения, любовни интрижки) кутре. Безименният пръст представлява възприемчивостта, чувствителността и сантименталната област на човешкия нрав. Ако на него е сложен венчален пръстен, това сочи съпружество като състояние. Ако на безименния пръст има украсяващ пръстен, изразителната характеристика и „заявяването“ на пръстена се отнасят към областта на душевното състояние.

Ако пръстенът е малък и е направен в традиционни декоративни форми, това позволява да предположим, че душевната настройка по отношение към любовния партньор е недиференцирана и е като клише. Но ако пръстенът на безименния пръст е голям, много украсен и се набива провокативно на очи, можем да предположим, че и емоционалното поведение на този, който го носи, е много бурно, екзалтирано или дори истерично.

Същият този пръстен, носен на средния прът, още повече подчертава и драматизира тази характеристика, тъй като средният пръст представлява областта на усещането за личното достойнство, самолюбието и суетата.

Показалецът, който толкова често при общуване влиза в ролята на жестикулиращ актьор, изразява целеустремено поведение, инициативно действие. Този, който украсява показалеца си с пръстен, той декорира импулсите си и най-вероятно е самовластен диктатор, самонадеян, самоуверен и надменен човек (Хенри VIII, Ришельо).

Кутрето в качеството си на аутсайдер (краен пръст, последен) може леко да изпъква. То отива лесно настрани, и в пряк и в преносен смисъл, и си прави „своите отклонения от зададения маршрут“ (има се предвид любовните интриги, забежките „наляво“ и т.н.). Тези еротични и духовни „забежки встрани“ могат да бъдат своенравни, капризни или оригинални.

Този, който украсява кутрето си, показва с помощта на пръстена като изразяващо средство как би искал да преживява личното си своеобразие. Ако някой носи на кутрето си традиционен, рамкиран в злато диамант, то този човек претендира, че има специална, изявена обществена важност.

Ако пък една млада дама носи на кутрето си няколко естетически изискани, синхронно подбрани, нетрадиционни пръстена, в този случай можем да предположим, че тя търси оригинални подбуди или импулси (стимули) и с любопитство ще иде на среща с еротически привлекателен и специален човек, и би искала при това с чувствено внимание да изживее много нови неща.

Липса на бижута

При повечето хора съвсем нормално възниква въпросът „А ако няма бижута?“. Ако човек не обича да носи пръстени, гривни? Люшер дава на това следния отговор…

Когато питаме за мотивите за това хората да се украсяват, би следвало да попитаме и защо някои от тях не се украсяват. Някои биха искали да се появят в заобикалящия ги свят и „гримирани“, други предпочитат да не се украсяват изобщо.

Първите, предимно жените, биха искали с помощта на емоционално привлекателно възбуждащо средство – бижуто – да се представят като личност. Вторите, групата без бижута, искат да ги ценят като личности без никакви материални сигнали.

Занаятчиите и деловите хора възприемат външната проява по функционално целесъобразното поведение. Противоположност на тази разумна делова фасада са богато декорираните хипи и пънк хора с техните идеологии.

Подчертано неукрасен е откъснатият от всички радости монах. Насилствено заловена, украсена само с една вратовръзка, е сухата душа на служещия.

Една суха педантка, лишена от женственост, която усеща своята непривлекателност, с упорито самоотрицание също избягва всякакви бижута. Жените, които се чувстват отхвърлени или измамени, или такива, чиито партньори не удовлетворяват нито едно тяхно желание, нямат никакво желание да се правят привлекателни с помощта на бижута. Но блестящата гарнитура излиза на повърхността всеки път, когато се появява влюбеност или поне вътрешна готовност за нея.